Log in

I forgot my password

Latest topics
» Драсканици
Premades Venus EmptySat Mar 05, 2022 9:11 pm by Admin

» Premades The Council
Premades Venus EmptyMon Jan 03, 2022 8:28 pm by Admin

» Meet The Council
Premades Venus EmptyMon Jan 03, 2022 3:27 pm by Admin

» Premades Mars
Premades Venus EmptySun Jan 02, 2022 2:19 pm by Admin

» Premades Mercury
Premades Venus EmptySun Jan 02, 2022 1:54 pm by Admin

» Взимам Готов Герой
Premades Venus EmptySun Jan 02, 2022 12:35 pm by Admin

» Premades Venus
Premades Venus EmptySun Jan 02, 2022 11:11 am by Admin

» Premades Selene
Premades Venus EmptySat Jan 01, 2022 8:29 pm by Admin

» Premades : Pluto
Premades Venus EmptySun Dec 19, 2021 9:24 pm by Admin

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Sun Feb 06, 2022 12:12 am

Premades Venus

Go down

Premades Venus Empty Premades Venus

Post by Admin Wed Dec 01, 2021 9:02 am

Venusians
Народът населявал някога Венера се отличава с изтънчена красота, граничеща с отровна суета. Венерианците са съвременни Купидони. Те могат да накарат всеки да се влюби в тях, ала понякога зад провлекателната фасада се крият замаскирани недостатъци. Венери-те поставят до такава степен страстта на пиедестал, че биха приели всяка токсична връзка, биха платили с тялото и ума си и най-високата цена.
Те имат особено влечение към Меркурианците, но връзките им винаги са прекалено наситени и неуспешни.
Admin
Admin
Administator


Posts : 70
Join date : 2021-10-31
View user profile https://selencity.forumotion.eu

Back to top Go down

Premades Venus Empty Lyra Sound - FREE

Post by Admin Sun Dec 19, 2021 8:49 pm

Lyra Sound
23 - Venusian - Love manipulation - Sydney Sweeney


-Копнеж. Страст. Мога да предизвикам химическа реакция в мозъка ти, всяко едно чувство би било напълно истинско. Имам нужното влияние, за да те накарам да ме изчукаш тук и сега. -Дъхът ѝ ухаеше на скъпо уиски и шоколад. Плъзна ръка по бедрото му, предизвиквайки електрически импулси, които задействаха рефлексен отговор.

-Ти си луда.- просъска през зъби мъжа насреща ѝ. По челото му се стече капка пот. Съпротивляваше се.

-Не виждаш ли? - изсмя се насреща му. - Аз съм всичко, за което някога си мечтал! Знаеш ли колко мъже и жени биха продали душата си на Дявола, за да са на твое място сега? - Ноктите ѝ прободоха дънкови я плат забивайки се в бедрото му.

-Тогава защо искаш мен? - Той нямаше да разбере, никой никога не разбираше. Лайра можеше да манипулира любовта, да предизвиква реакция на мозъка, обсесия , да влезе под кожата на всеки, ала сама знаеше, че всичко това е просто игра, заблуда, която няма общо с реалността. Лайра знаеше разликата между измислената и истинската любов , но тя никога не бе получавала втората.

-Искам да ме обичаш..

-Жалка си, Лайра! Никой никога няма да те обича, погледни се! - Контролът ѝ се пропука и мъжа успя да се отърси от влиянието, поемайки ситуацията в свои ръце. -Ако отново се доближиш до мен, ще се погрижа да съжаляваш ! - Бутна я настрани като мръсно псе, от което иска да се отърве и глопна вратата зад себе си.

Връзки с други герои

-
➥ Друг
Admin
Admin
Administator


Posts : 70
Join date : 2021-10-31
View user profile https://selencity.forumotion.eu

Back to top Go down

Premades Venus Empty Cynthia Torn - Free

Post by Admin Sun Dec 19, 2021 8:52 pm

Cynthia Torn
27 - Venusian - Love manipulation - Elizabeth Olsen

Знам, че ме наблюдаваш - нали сама аз бях причината да започнеш да ме забелязваш. Играех внимателно с любовта, за да не нараня чувствата ти или своите собствени - макар че подозирам, че дори тогава ще искам пак теб. Не зная какво ме привлече. В първия миг дори не те харесвах, но засякохме погледите си за прекалено дълъг миг, в който душите ни се запознаха - за да могат после да се обвържат.
Изгарях от желанието да минавам през училището, в което работиш всеки ден - в един и същи час, за да се кача в колата си. Но ... не можех да оставам. Привличаше ме, но не те поглеждах. Исках да те доближа, но сърцето ми се стягаше, знаех, че можех да си играя, колкото искам с любовта ти към мене, но знаех, че отпрашвайки по пътя за работа, щях да се върна при венерите - за да се срещна с реалността. Обичам Джей. Но ти ми носиш отдавна забравена тръпка, която той вече пропуска да ми дава.

Предпочитах да тръгвам по-рано за работа, за да ме видиш и аз да усетя вятъра в косите ти, да се прибирам по-късно, за да избегна с лъжи срещата със съпруга ми. Мисля, че той не ме обича вече, а сърцето ми ме боли.
Аз ... как да спра да обичам бащата на детето ми? Малкото ни момиченце все още растеше, а аз от инат не се грижех достатъчно. Оставях грижите на бавачката, с която подозирах, че Джей прекарва вечерите си, когато заспя в стаята, уморена. Улавях малки моменти с момичето ни - проклинам се, за дето не се грижа за Елинор. Бях сама на света още при раждането си - отраснах в дом за сираци и отношението ми трябваше да е различно, но любовта ме привличаше повече.
Не мога да се измъкна от Джейкъб. Нещо ме обвързва до такава степен, че да желая да не се освободя от оковите, които сама си сложих. Същото е и с теб ... не искам да те губя.

Затова онази сутрин се срещнах с теб.
Не го знаех, но бях пристрастена. Желанието ми да бъде до теб, не беше само резултат на чувствата ми.
Мисля, че заради това оставах и с Джей - имах нужда да задържа и малкото любов, която имаше към мен - твоята ми трябваше, за да запълня липсата и да излекувам сърцето си.
Егоистка съм.
Но не ми пука.

- Името ми е Синтия! - представих се и си стиснахме ръцете.
Липсваше ми да виждам някой да ме гледа с такива очи.
Исках да се пресегна, да увия ръце около врата ти и да притисна устните си в твоите, затова се отнесох прекалено много време, взирайки се в теб.
- Утре ме чакай отпред - усмихвам се и минавам по-близо до теб, като се разминаваме, за да мога да доловя аромата на кожата ти ...

Винаги ще го помня!

Връзки с други герои

➥ Anthony Davis - манипулира чувствата му още от момента, в който го вижда, играта е забавна, докато осъзнава, че прекалено силно е обвързала себе си с мъжа, затова решава да се срещне с него.
➥ Jacob Torn - съпруг
Admin
Admin
Administator


Posts : 70
Join date : 2021-10-31
View user profile https://selencity.forumotion.eu

Back to top Go down

Premades Venus Empty Cheryl Haynes - Reserved

Post by Admin Sun Dec 19, 2021 8:57 pm

Cheryl Haynes
23 - Venusian - Lust manipulation - Olivia Rodrigo

- Добре дошъл, Асмодей! - леля му го прегърна.

Мъжът отвърна и се усмихна, като жената се отдалечи и го подкани да влезе и да не стои на вратата. Погледът на Асмодей се разхождаше тук и там, докато слушаше тирадата на Емили Хейнс. Пътуването от единият окръг до другия явно се оказваше огромно мъчение. Ала по-голямо щеше да е разопаковането на всичките тези кашони пълни с всякакви вещи. Та, за това бе тук Асмодей. За да помогне, пък и да види братовчедка си Шерил Хейнс. Родителите й бяха плутонианци, но момичето беше осиновено и малко неща бе придобило от съжителството си в семейство Хейнс.

- А, Шери, мила! - жената най-сетне спря да говори (Асмодей след второто изречение вече бе спрял да я слуша - основно кимаше с глава и се съгласяваше). - Помниш ли Асмодей? - попита и сложи ръка на рамото на момичето.

Не се бяха виждали от години и добре си спомняше, че не помнеше момичето толкова красиво. Лицето му бе безизразно, докато очите им не се засякоха, устните му се изкривиха в усмивка.

- Аз си спомням - лъжа. - Прелестна си, Шерил! - отвърна и се приближи до момичето; от последния път бяха изминали години, но помнеше, че и тогава тя бе прекалено малка, та не искаше да си говори с нея, за каквото и да е било, защото го отегчаваше, но сега беше друго.

- Радвам се да те видя, Асмодей - изрече така името му, сякаш за първи път (не че я винеше, тъй като не беше тривиално), което го наведе на извода, че в този момент и двамата лъжеха.

Прегърнаха се за един кратък миг, който на мъжа беше достатъчен, за да усети аромата на кожата й. Имаше нещо опияняващо, което не можеше да обясни - не можеше, тъй като момичето обичаше да играе с дарбата си и не се колебаеше дори когато ставаше дума за роднина - макар че двамата нямаха никаква роднинска връзка, всъщност.

- Ще останеш ли за кафе?

- Да - отговорът изобщо не закъсня, усещаше, че устата му се пълнеше със слюнка; чувстваше се точно като надрогиран, който ще търчи сега след наркотика си.

- Деца - определение, което вече не им подхождаше, но нали ги знаете родителите? - Оставям ви, че имам много работа ... - почти измрънка жената, тя се бе отдалечила отдавна от тях и думите й излязоха като вик от другата стая.

- Ще дойдем да ти помогнем като си поговорим малко, мамо! - момичето отвърна, докато вървеше към кухнята. - Как си пиеш ... ааа ...

Думите й бяха прекъснати от следното действие, в което Асмодей притисна тялото й, след като тя затвори вратата на кухнята.

- Какво прав ...

- Мога да попитам същото - усмивката проигра отново по лицето му, а палецът му се плъзна по устните й.

Беше толкова близо до нейните със своите, че можеше да си представи вкуса им.

- Асмодей - изрече името му, докато наблюдаваше, силно казано, движенията на пръста му.

Измъкна се от ръцете му и побърза да снеме влиянието, което упражняваше върху него.

- Мога да го направя само с вода сега - каза, като се отдалечи и включи чайника. - Поне докато не се нанесем - усмихна се и се подпря на плота.

- Стига да е без захар, нямам претенции - освободил се от транса до преди малко, отговори той.

Да си играем ли искаш, Шерил?, въпросът остана да виси в съзнанието му без отговор, ала нещо му подсказваше, че ако бе попитал, щеше да получи положителен отговор.

Връзки с други герои

➥ Asmodeus Boyd - "братовчед", любовен интерес.
Admin
Admin
Administator


Posts : 70
Join date : 2021-10-31
View user profile https://selencity.forumotion.eu

Back to top Go down

Premades Venus Empty Illara Blackarrow - Reserved

Post by Admin Sat Jan 01, 2022 8:57 pm

Illara Blackarrow
27 - Venusian - Memory manipulation - Dove Cameron

POV: Axton

- Изобщо не ме бива в готвенето - всеизвестен факт.

Още повече в приготвянето на човешко. Отнемаше повече време, беше толкова досадно, но на Акстън друго трудно да му се ядеше. Мина времето, в което не можеше да си позволи минимума - сега имаше къде да живее и много неща се бяха променили - от части дори той самия.

- Мястото е хубаво - чу се гласът на Илара малко зад себе си.

Акстън се обърна, за да види и изражението на лицето й.

- Има много работа - къщата все още не беше напълно годна за живеене. - По-широка е, отколкото изглежда, малко по-малко ще я стегна - стаите бяха 4, а холът вече беше готов, натам и отиваха. - Заповядай.

- Много се радвам за теб, Акстън - усети как ръцете й обгърнаха тялото му, когато седнаха на дивана.

Тя се радваше за него, а той харесваше да вижда усмивката й и да усеща аромата на кожата й - имаше смесени чувство по този въпрос.

- Храната ще изстине - коментира, като се отдръпна от Илара.

POV: Ethan Blackarrow

Беше направил, каквото трябваше. Декстър Питърсън бе срещнал смъртта си, подобно на много други преди него, като него. От онези, които смятаха, че промяната е постижима и според наблюденията на Итън Блекароу се справяше доста добре в това да доказва твърдението си. В образа си на Нирнаша бе свършил добра работа за пореден път, затова на лицето му се бе появила усмивка - обичаше да вижда резултата и да потвърждава сам на себе си, че няма как да се намери някой, който да свърши работата по-добре. Нагласи тялото на мъжа внимателно, така че да седне на креслото и да не се стовари на земята обратно. Беше оставил главата му на масата отстрани, близо го опръсканите чаша и бутилка уиски.

Работата му тук бе приключила, затова можеше спокойно да си върви. Беше абсолютно сигурен, че е сам - само той и Декстър Питърсън, но бе сгрешил в това си предположение. Тогава видя за първи път Илара Питърсън - дъщеря на Декстър Питърсън. Беше се преобразил, когато се бе отдалечил от имението, но след това чу викът й и обещанието, че ще да си плати за всичко, което бе направил - само дето нещата щяха да се развият точно по един начин - Итън щеше да убие Илара и проблемите щяха да се решат много бързо. Не можеше да си позволи да съществува жив човек, който да знае кой в действителност е Нирнаша.

Не беше много далеч от нея, затова успя да я сграбчи и да отнеме съзнанието й преди да е имала възможността да извика отново.

~~~

Не я уби, въпреки че беше необходимо. Беше взел странното решение, че ще я задържи - както бъдещ стопанин на куче бе решил, че ще задържи, съответно, кучето. Харесваше я. Имаше нещо много различно в нея, което го привличаше. Въпреки всичко Итън не бе вече първа младост и колкото и да го отлагаше, в края на краищата трябваше да се ожени, за да продължи наследството.

Така Илара от Питърсън стана Блекароу.

Те двамата щяха да продължат рода.

Връзки с други герои

➥ Ethan Blackarrow - съпруг.
➥ Axton - близък приятел от детството. Имали са връзка малко преди Илара да изчезне и да се окаже малко след това, че е сгодена, малко по-късно и омъжена за Итън Блекароу.
Admin
Admin
Administator


Posts : 70
Join date : 2021-10-31
View user profile https://selencity.forumotion.eu

Back to top Go down

Premades Venus Empty Ethan B. - RESERVED

Post by Admin Sun Jan 02, 2022 11:11 am

Ethan Blackarrow
35 - Emotion self-destruction control - Dominic Sherwood

- Сладка си шегувам се - обиколи стола, на който сега беше завързано момичето.

Пропитите с киселина възли, стягаха тялото на русокоската и нараняваха тялото й. На слабата светлина не виждаше много, но беше достатъчно да чува стоновете й на болка, които слабо напускаха запушената й уста.

- Кой те излъга, че можеш да ме разиграваш, Кейла? - да, наистина, кой?!

Смях. Ехо. Перфектната симфония.

- Сега какво да правя с теб? - палецът и показалецът му преминаха по слепоочията му. - Да те оставя жива - не върви. Да те убия толкова скоро - пак не върви - не се замисляше, знаеше какво щеше да прави още от момента, в който я хвана да тършува из стаята му.

Сексът беше добър. Но завършекът на цялата история ... още по-добър за някои, за други не чак толкова. Застана зад момичето, надвеси се над нея, сложи ръцете на раменете й и ги стисна между пръстите си.

- Преди всичко ще трябва да си поговорим. Знаеш много добре какво искам да ми кажеш. А аз ще се погрижа да не умреш, докато не изпееш всичко, вярвай ми. Смъртта ти може да бъде бърза и безболезнена. Но може и да е много, много бавна. Избираш ти. Във всеки случай ще знам истината. Във всеки случай и ти ще умреш. В края на краищата и двамата ще получим, каквото искаме защото накрая ще ме молиш да те убия - прошепна близо до ухото й, преди да свали рязко лепенката, която запушваше устата й. - Сълзите не работят тук.

- Пусни ме, моля те ... нищо не знам ...

- Да опитаме нещо друго тогава.

Щом с приказки не става.

~~~

Никога няма да си щастлив, Итън! Ще ти взема всичко, като започна от душата ти, а след това ще отнема и живота ти, защото живот без душа не е никакъв живот ... вече дори не ти доставя удоволствие да убиваш, нали? Никога няма да ме откриеш, но аз винаги ще откривам теб. Животът ти е в моите ръце. Буквално. Мога да приключа с теб още сега, но нали знаеш - забавно е, когато смъртта е много, много бавна. Забавлявам се в сенките. Виждам промяната в очите ти, дори да си далеч от мен. Очите - те са огледало на душата, в твоите едвам виждам силуета й вече.

Кейла няма да е нито първата ти, нито последната ти жертва, както не бях и аз, но ти не свърши работата си добре - един единствен път се провали и ще си платиш. Аз бях просто наблюдател в онази тъмна и студена нощ. От страх нямаше да кажа нищо за деянието ти, но ти избра да ме убиеш се опиташ да ме убиеш.

Сега ще убиеш ли и нея, затова, че бе на грешното място в грешния момент?


~~~


Признавам, че съм изненадана. Ядосана. Не чу викът ми, когато я взе със себе си, вярно, на сила, но не я уби, не й посегна. Дори когато я прибра в дома ти, дори тогава не й направи нищо. ЗАЩО? С какво аз заслужих да ме изгориш жива, а тя да продължи да живее живота си като твоя жена ...

Сега те мразя още повече ...


~~~

Nirnasha - one who can never die
n/a
Outfit ~ Mask ~ Hairstyle

Итън Блекароу прекарва голяма част от живота си в подготовка да стане следващия Нирнаша - онзи, който никога не умира. В семейството му по наследство се предава тази чест. Смисълът на живота се превръща в продължаването и поддържането на идеята за безмилостното чудовище в нощта, която отнема животи - реже главите на жертвите си и ги оставя на почетно място в дома им, като оставя послание изписано с кръвта на убития/убитите по стените.

Честта се пада на сина в семейството. Всяко друго дете бива убивано в момента, в който обучението започне. Тайната се пази от мъжът в семейството, съпругата му и детето, което ще тръгне по стъпките на предците си, за да се превърне в следващия Нирнаша.

Преобразяването се активира с помощта на пръстен. Преобразяването е само видно за външния свят. Изработката е древна и меркурианска - господарите на манипулацията, илюзиите и заблудите. Но до такава степен добра, че заблуждава дори меркурианците. Активацията се извършва след изричане на думи на древен меркуриански, преобразуването се случва за наносекунди, обратният ефект следва същото правило.

Пръстенът е свещена реликва, без нея трансформация не може да бъде извършена. Попадне ли в чужди ръце, друг ще може да се възползва от прикритието, което се осигурява.

Целта на Нирнаша е създаването на тотален Хаос - убиването на добри хора, предимно лидери, в помощ на силите на злото.

Връзки с други герои

➥ Illara Blackarrow - съпруга.
➥ Theodore (Theo) Evans - приятел и любовник.
➥ Axton - враг, за който не предполага - все още. Бивш на съпругата му, който ще се опита всякак да навреди на бъдещето им и тях самите.
Admin
Admin
Administator


Posts : 70
Join date : 2021-10-31
View user profile https://selencity.forumotion.eu

Back to top Go down

Premades Venus Empty Re: Premades Venus

Post by Sponsored content


Sponsored content

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum