Premades Mercury

-Може да имаш всичко, което поискаш! Хайде, Ая, пожелай си нещо! - Ая можеше да види отражението си в искрящите му ириси. Те сякаш променяха цвета си и светеха в тъмното като очите на нощните същества. Последните месеци бяха трудни и за двама им, за това Свен правеше всичко възможно, за да я развесели. Сега обаче дори щастието бе една от всичките илюзии. Но те можеха да се преструват, само това им оставаше.

-Искам кула от захарен памук! - Пръстите му изщракаха и сякаш от нищото се появи цял небостъргач от захарни конци. Спомни си как като малки си играеха в палата. Там той създаваше нейния мечтан свят, беше крал на Вселената . Тогава всичко зависеше само и единствено от него. Не и днес.

-И какво друго? Хайде, пожелавай си, а аз ще бъда твоя Джин! - Еуфорията го бе завладяла и страхът бе превзел съзнанието му до степен на лудост. -Замъци, увеселителни влакчета, изобилие от храна. - Говореше и всяка дума се материализираше около тях. Затрупаха се с лъжи.

-СПРИ! - Свен се сепна и най-сетне отправи бистър поглед към Ая. - Трябва да спреш, Си, не виждаш ли..- махна с ръка за да му покаже безумицата. -Не можеш да ми дадеш онова, от което се нуждая. - Вещите започнаха да се рушат, разпадаха се на прах и чезнеха. Великия палат се стопи заедно със захарната кула. Накрая останаха само черните стени на непоносима дупка и тях двамата затворени помежду им.

-Разочаровах те, толкова съжалявам. - Вината не бе негова. Всъщност, никой не бе виновен.

-Не може да живееш в заблуда, не е редно. Ти ми даде толкова много, Си. Сега е мой ред да ти върна услугата. Трябва да ме оставиш да си ида.

-Не! - категоричен отговор. Цял океан плувна в очите му в този момент.

-Да. - Ая прошепна , бе бледа като призрак. - Мен вече ме няма, Си. Но един ден ще се видим. И тогава ще имаме всичко, за което някога сме мечтали. Но докато този ден дойде, ти трябва да продължиш. Ще се видим, Си. - Усети прегръдката ѝ, остана свит в тъмнината докато на мястото на топлината се настани хладнина. Ая вече я нямаше.

Нямаш късмет, Тео. Признавам. Животът ти е скапан. Понякога ми се иска да те измъкна от ситуацията, в която си, но знам, че гордостта няма да ти позволи да оставиш всичко. И не само.

Интересен си ми. Не разбирах съвсем живота ти, боя се, че много хора не биха разбрали моя, ако знаеха кой съм аз в действителност. Животът ти ми се струва много тъжен и принуден, Тео. Женен си за Селена Еванс от вече 10 години. Онзи ден имахте годишнина. Отпразнувахте я с караници. Знам, защото бях там.

Имате две деца, близнаци, момчета - Дейвън и Артър. Имената на децата дава жена ти. Обвинява те, че не си дошъл на раждането им, докато си се трудил, за да има с какво и как да преживявате именно след този ден. Работиш на пет места. Две през седмицата и три почасови работи през уикенда. Криеш от властите колко всъщност работиш, защото твоето освен ненормално е и незаконно. Подписал си само един договор. Едва намираш време да се прибереш и да се почувстваш като човек за кратките 10 часа свободно време в седмицата, което имаш. През половината се караш със Селена (ако изобщо си е у дома, предполагам, че се надяваш да не я виждаш - няма да те виня), през другата половина се опитваш да спиш необезпокоявано, но, предполагам, трудно е, когато животът ти е пълен Хаос.

Селена успява да ти завърти главата, когато сте още млади. Две години по-голяма е от теб и не те оставя с друг разумен избор освен да се грижиш за нея и да създадете семейство, тъй като ти сервира новината за настояща бременност. Тогава си още на 17 и нямаш представа какво се случва с живота ти, затова пък много бързо трябва да разбереш. Това го знам от разговор на Селена с приятелките й - надявам се никога да не станеш свидетел на подобен разговор, защото лично аз се отвратих - а убивам хора всеки ден, смятай! В ръката си Селена държи коз, чието съдържание ми е неизвестно. Иска ми се да знам каква е причината така яростно да защитава тезата, че никога няма да я изоставиш, защото нямаш избор. Защо да нямаш? Много лесно мога да ти дам няколко. Животът е пълен с избори.

И ти ще имаш възможността да направиш своя, обещавам ти!

Зная за аферата ти с оня селен. Едно само не зная - как така мислиш, че можеш да ме заблудиш? Опитваш се да играеш игра, която не разбираш. И все пак искам да те оставя да си мислиш, че имаш контрола над събитията. Докато не пропаднеш в заблудата. Караш ме да бъда лош ...така ми се иска да съм добър с теб, но да обърквам реалността ти ми се струва толкова забавно. Никога не си спирала да ме привличаш, в същото време обаче да те въвлека в света на илюзиите винаги ми се е струвало по-забавната част от нашата връзка.

Когато роди Катрин-Адел знаех, че ще останеш моя завинаги. Смятах, че бракът няма да е достатъчен, за да те задържа. Дори и да познавах до граничещо със съвършенство уменията си, знаех, че някой ден нямаше да са ми достатъчни. Ти държиш на любовта ни. На семейството ни. За разлика от мен - аз не съм така всеотдаен, колкото ти си. Еднообразието ме изтощава. Дори не зная как толкова години вече (7) се задържах във връзката ни.

Може би защото ...
Ти ме промени.
Ти ме пристрасти ...
Ако бъдеш гибелта ми, няма да имам нищо против.

Ала аз никога не съм те обичал толкова, колкото ти ... да ме задържиш с любовта ти, винаги се бе изплъзвало от контрола ти - понякога си мисля, че и това е причината да ме искаш толкова, колкото аз не искам теб.

Но не мога да те пусна да си отидеш. Нужна си ми. Не можеш да предположиш дори колко.
Без теб съм никой.
Затова ще си моя.
Завинаги!

Липсваш ми, звездице.

Копнея отново да видя веселите ти очи. Тръгнах, ето ме, вървя към теб! Никога няма да си простя, че им позволих да ни заловят онзи ден. Ще те открия. Не мисли, че ще те оставя зад затворените врати. Дай ми време. Само малко време. Къде си? Помогни ми да те открия, не ме проклинай и не ме наранявай. Сам достатъчно проклинам се. Къде си? Не мога да открия дирята ти. Брошката ти е скрита от вътрешната страна на дебелото ми топло яке. Тя топли сърцето ми и не позволява на надеждата да загасне. Загасне ли надеждата умираме аз, ти и тя.

Не можем да съществуваме дълго по отделно. Когато не сме заедно сме счупени. Ти си моята липсваща половинка, както и аз твоята. Ще ги накарам да си платят за всичко, но, първо, ще намеря теб. Ти си моето всичко. Целият ми живот и целият ми свят. Животът ми е нищо без теб - една болка и вечно лутане, светът е нищо без теб, защото ти си целия ми свят. А колко голям е светът ... проклинам го!

Когато се родихме, никой не знаеше какво не е наред, дори не можеха да предположат колко счупени сме, всъщност. Затова ли ни разделиха? За да ни доунищожат и съсипят дори в основите? Нямаме нужда от това да ни поправят, а да бъдем заедно, за да сме в цялост. Нима не разбират? Толкова е просто, а родителите ни го правят така сложно. Чувствам болка по цялото си тяло. Колкото по-дълго време далеч един от друг, толкова по-зле става. Усещам как животът ми се изплъзва като пясък между пръстите ми.

Бори се! Защото аз ще се боря за теб - обещавам.

Както досега. Завинаги и винаги. Дай ми само още време. Дръж се! Защото съм неспособен за двама ни. Ще те открия и тогава ще бъдем свободни от налудничавата идея, че можем да продължим по отделно. Ще те открия и тогава ще бъда вече щастлив.

Липсваш ми, звездице.